Да си жена не е лесно – задълженията и задачите никога не свършват, винаги се очаква да бъдеш перфектна и в добро настроение. А в днешно време е още по-трудно. Жените се борят на няколко фронта – те са майки, съпруги, домакини и разбира се добри професионалисти в работата си. За това какво е да си жена и как да запазиш своята женска енергия ни разказа Елица Великова – директор на Института за изкуство и терапия.
Бихте ли ни разказали малко повече за Вас и Вашата дейност?
Аз съм Елица Великова – директор на Института за изкуство и терапия и от много години се занимавам с писхотерапия и психология. Завършила съм магистратура по психология и арт терапия в Швейцария и Лондон. Това е моята кратка визитка, с която съм позната за повечето хора. Но това, което мога да кажа е, че моята работа е моята страст – всеки подход, който използвам в професията си, първо изпитвам и прилагам на себе си и затова смятам, че работата е и моят живот. Разбира се, в положителния смисъл на думата.
Дейността ми включва работа с детски травми и семейни констелации (родовата история и разглеждането на проблемите ни през призмата на семейството). Също така, много голям раздел от работата ми е посветена на арт терапията, защото през творчеството се случва истинско проникновение и лечение.
Как решихте да се занимавате с психология и да посветите себе си на тази нелека професия?
Психологията сама ме намери. Когато бях на 18 години, бях записала в София да уча Японистика или може би някаква друга от тези странни филологии. Точно преди да започне годината, през лятната ваканция, бях на стаж като журналист и тогава ме изпратиха да интервюирам някакъв човек, който беше дошъл в България да прави семинари. Имайте предвид, че това се случва през 2000 година и няма много такива събития.
Така че, аз пристигам в някаква много необичайна ситуация, в квартал Младост, в един апартамент и виждам човек, който имаше много специално присъствие. За първи път попаднах в среда на психолози, на хора които се интересуват от психология и вътрешно израстване. Аз самата нямах такава култура и подход до тогава и книжките, които бях чела не бяха достатъчни, за да ме насочат към психологията. Тогава това не беше разпространена специалност, но през личния опит я открих. Кандидатствах в Англия, където ме приеха и така продължих нататък.
Мога да кажа, че тази професия, също като другите, има много положителни страни, но има и много аспекти, които могат да бъдат тежки. Когато, обаче, обичаш нещо и то е част от теб, усилието, което влагаш, не се чувства като усилие, а по-скоро като призвание.
В Института за терапия и експресивни изкуства могат да бъдат открити разнообрази курсове, включително и такива посветени на жената и нейната енергия. Можете ли да ни разкажете какво представлява женската енергия и как тя влияе на живота на всяка дама?
При нас има курсове, които са само за жени. Бих искала да има и само за мъже, но не чувствам, че тази инициатива трябва да дойде от жена. Има специфични подходи, които са свързани с женското тяло, женската емоционалност, женските потребности и женската енергия. Добре е тези специфични неща да се разглеждат само сред жени. Може да откриете много подобни курсове, защото жените са будни и те са тези, които променят света.
В курсовете, които аз правя, ние се свързваме с онова, което е твоята природа. Няма критерии, които да кажа, че са общо валидни за това какво е женската енергия, не мисля, че има думи и описания, които съвпадат за много жени. За мен най-същественото е – всяка една от нас да намери това, кето я кара да се чувства добре.
Когато една жена започне да работи по себе си, това е начин тя да започне да чувства наслада от собственото си тяло, да обича с тялото си и да бъде с отворени сетива. Жената трябва да се научи как да чувства през себе си, вместо да се осланя на критериите, които непрекъснато ѝ се дават отвън. Също така има много културни и обществени обусловености, които карат жената да изменя на своята природа. Всяка жена трябва да помни, че има огромна съзидателна сила, която живее в тялото ѝ. Затова е важно да не се изтощава, да полага поне толкова грижа за себе си, колкото и за другите. Ако може, понякога, да оставя нещата да се случват вместо да ги контролира. Когато умее да се отпуска, когато не се прави на майка за всички, когато се забави и си обърне внимание тогава тя ще е щастлива. А когато жената е щастлива, всички около нея са щастливи, защото тя храни емоциоанлно, а много често и физически.
Каква е връзката между гръцката митология и днешните жени?
Гръцката митология и съвременната психология, особено по Юнг, разпознават 7 архетипа на женската енергия. Те са описани в митични истории и след това са направени изследвания за техните проявления в моделите ни на живот, в работата, семейството и взаимоотношенията.
Интересното е, че архетипите са представени от 7-те богини в гръцката митология и че носят не само техните имена, но и историята на богините. Те са метафора, която описва характера, нагласите, силните и слабите страни и как може един потенциал в жената да се развие. Тоест, когато вие четете за тези архетипи или се обучавате в тях, може да откриете себе си в един, а понякога и в повече от един архетип. Познавайки и разпознавайки качествата, които се свързани с този архетип, работейки с историята от мита, вие можете да припознаете собствената си история и съответно да видите какви са възможностите да я редактирате и поправите.
Във всеки един архетип се крият различни качества и чрез тях, ние можем да развиваме в себе си онези качества, които, може би, в момента нямаме. Например има богини, като Атина, които са много аналитични – те са водачи и войни – смели, независими, амбициозни. Има и други, като например Деметра, която е майка, която бди и се грижи. Ако ние искаме да притежаваме едно качество повече от друго можем да се научим как да боравим с този архетип и да го развием в себе си.
Аз самата правя един курс, който съществува и на запис онлайн и на живо. Той описва всичките тези богини с техните истории и някои психологически практики, за да може да развием потенциала на всеки един наш архетип и да се превърнем в диамант, който има всички възможни аспекти.
Смятате ли, че жените днес се стремят към прекалена независимост от мъжете и това пречи ли на женската им енергия да се разгърне напълно?
Аз мога да определя себе си малко повече като феминист, макар че винаги ме е привличала идеята за несъревноваването между половете. Смятам, че е важно интегрирането на мъжкото и женското, вътре в нас, но със сигурност се боря за това жените да бъдат освободени от някои патриархални модели.
Много често ние, жените, започнахме да възприемаме мъжките модели и затова взимаме и мъжките роли, функции и начини на поведение. Само по себе си, това не е грешно, ако наистина е част от природата на една жена, но в повечето случай това поведение е вид надмощие или търсене на власт. Жените прикриват едно усещане за липса, тъй като мъжете, особено в България, са липсващи. Те са възпитавани и отглеждани от жени и затова стават отсъстващи като мъже. Израстват в сферата на влияние на майките си и след това много от тях не могат да застанат по един добър начин като мъже, тъй като не са получили връзка с мъжете в своя род. И всъщност липсващите бащи в България стават причина техните синове да бъдат предани на своите майки и отсъстващи за своите партньори. На тяхно място жените се опитват да застанат.
Това пречи не само на женската енергия, но и въобще на подхранването, защото смятам, че двата пола са взаимно свързани. Ние можем да функционираме добре само ако има обмен помежду ни – емоционален и интелектуален. За мен пътя е в интеграцията на половете, във взаимната свобода и разбиране, а не в зависимостта или независимостта един от друг.
Каква е ролята на мъжете в днешния свят и какви са грешките, които жените допускат спрямо тях?
Мисля, че жените допускаме най-много грешки там, където възприемаме любовта като грижа. Това ни е заложено, ние се отдаваме, даваме, но в това има и едно чувство на недостатъчност, на една изначална вина, че не сме достатъчни и затова трябва да компенсираме. Понякога, неусетно, не просто показваме женствена грижовност, а изцяло приемаме отговорностите на другия като свой. Все едно се опитваме да подпомогнем другия, да го направим по-силен, или още по-лошо – да го спасим. Всъщност прекомерната грижа, довежда до това, че двамата партньори влизат в динамиката родител-дете. Това означава, че ще се появят проблеми в интимен план и партньорите ще се отдалечат.
Трябва да си дадем сметка за тези свои действия и фокусът ни да не е в другия – какво прави той или какви очаквания има към нас. Ние влизаме в съзависимост, когато чувстваме, че сме отговорни за чувствата, мислите, отношенията, поведението на другия, и му придаваме стойност до такава степен, че видоизменяме себе си, за да паснем и да задържим този човек. Така поддържаме една хармония, но за наша сметка, тоест с цената на компромиси и потиснати емоции. Ние системно даваме повече отколкото се налага, и отколкото получаваме.
Важно е жената да помни, че всъщност този тип обгрижване не е никаква доброта. Докато се чувстваме отговорни за другите, всъщност не поемаме отговорност или избягваме от отговорността да се обърнем към себе си. Никога не трябва да оставяме нашия живот в изчаквателен режим, заради добруването на партньора ни.
Всеки един от нас носи отговорност за качеството си на живот и за своето щастие. И всъщност грешката на жената е, че възприема себе си като ценна, само ако другите оценят това, което тя прави, или което е. А тя самата ще покаже себе си като ценна когато се държи към себе си като такава.
Какво искате да кажете на всички жени, които не се чувстват добре в кожата си?
Бих я попитала какви са нейните основания да мисли така – кой е насадил това чувство в нея? Какви са темите, случките, събитията или хората, които са повлияли за това негативно мислене? Защото ние се оглеждаме в другите.
В популярната психология се смята, че ако обичаш себе си, значи ти привличаш хора, които също ще те обичат. Реално и двете неща са свързани – ние обичаме себе си, когато сме обичани и съответно не обичаме себе си, ако някой не ни е обичал. Затова много често ако някой дойде с ниско самочувствие при мен, аз разглеждам какво е наранило неговата себестойност – някога това не е било така. Нужно е да се върнем до момента, преди да се случат програмите, когато в теб е имало чувство на цялостност, там където ти си бил в своята природа и тогава някой е влязъл и ти е казал, директно или индиректно – Ти не ставаш. Ти не си достатъчно добър. – и те е отхвърлил. Обикновено това се случва когато сме деца, ние не можем да отхвърлим другия и затова отхвърляме себе си и си казваме – Аз не ставам. Когато разгледаме тези ситуации, можем да се докоснем до онова, което седи под раната. Същностните ни качества винаги остават и те могат да бъдат подкрепени от нас и да се проявят.
Трябва да се откажем да вярваме на онези ситуации и гласове от миналото, които са породили това усещане в нас. Трябва да се видим с нови очи или отразени през един поглед, който открива в нас потенциала. Ако има такъв човек до нас, който вижда нашия потенциал – той ни отключва. Това се случва естествено в процеса на влюбване. Ако такъв човек няма, ние можем да станем този човек за себе си и да погледнем онова, което е най-красиво, най-прекрасно, запазено и съхранено и чака да бъде намерено от нас.
Ние не сме същества, които са ограничени, всъщност сме същества, които вечно могат да се развиват. Ако не се харесвам сега – Какво мога да направя, за да подобря това себевъзприятие? Какво е нужно да премахна от миналото си и какво е нужно да направя сега? Това означава, на първо място – да установим връзката със самите нас – да си дадем време за тишина и за вдъхновение. Изкуството във всичките му форми може много да ни помогне да сме внимателни към себе си.
Трябва да правим и детокс – на стари вещи, хора, взаимоотношения, всичко, което ни тежи. Така продължаваме да се развиваме, ставаме активни хора, които си поставят нови цели, нови хоризонти, нови полета – това е състояние на любов, само че не към конкретен човек, а и към живота. Ние сме тези, които носят целия потенциал на всички жени в себе си и затова е по-добре да се пуснем волни и да изследваме тази свобода.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Какво е арт терапия и как тя лекува? „Красотата не е самоцел, тя е функция на здравето.“ Спиращо дъха интервю с дизайнерката Пембе Кенан
