Често се случва млади родители да чуват думите: „Какво толкова, че детето плаче? Едно време нашите баби са гледали десет деца и са се справяли, а вие не можете да успокоите едно…“. В действителност обаче културните норми, привързаността и очакванията както на родителите, така и на децата са се променили значително.
Ако преди около 100 години едно бебе е можело по цял ден да седи в своята люлка, не много добре нахранено и с мокри пелени, докато майка му се е занимавала с домакинските задължения, то днешната ситуация е по- различна. Съвременните родители знаят, че всяко тяхно движение предопределя съдбата на детето и неговото отношение към самите тях в бъдеще. Това оказва огромен натиск върху младите майки и бащи, който е причината за явлението родителски стрес. Той води до прегряване, загуба на емпатия, чувство на безсилие, а понякога и до агресия към детето. Как да се справите, ако забележите симптомите?
Създайте си положителни емоции.
Доказано е, че общуването помага за намаляване на тревожността и чувството за самота. Поради тази причина психолозите препоръчват на родителите да отделят време на общи занимания. Например, на съвместни разходки два пъти седмично – в този случай действат едновременно няколко фактора за намаляване на стреса: усещането за близост, физическата активност и сетивната стимулация.
Обръщайте повече внимание на положителните сигнали в поведението на детето.
Много често родителите обръщат внимание на дейностите, в които децата им не се справят. Това ги кара да се тревожат за бъдещето на отрочето си. Техните притеснения допълнително се засилват от мнението на околните за възпитанието и възможностите на детето. Ако някоя майка чуе негативни коментари за своя син/дъщеря от страна на учители, в нейното съзнание веднага ще бъдат формирани катастрофални сценарии за бъдещето на детето.
В този случай е препоръчително да се фокусирате върху положителните черти на своето дете. Ако според учителите той/тя е упорит, то това означава, че може да отстоява и защитава себе си. Поглеждайки на нещата от малко по- различен ъгъл, вие се освобождавате от стреса и тревогата.
Винаги си давайте допълнително време при планиране на задачи.
Един от най-големите стресови фактори за родителите е недостигът на време. За децата обаче то тече по различен начин – те реагират по-бавно и не могат да се мобилизират веднага. Поради тази причина членовете на едно семейството живеят на три времеви линии – най-дългата е на децата, малко по-кратка на бащите и най-кратка на майките, които имат усещането, че винаги трябва да свършат всичко и то на секундата. Често това предизвиква конфликти и раздразнение и е основната причина за сривове при майките.
Понякога се случват и лоши неща
Лошите събития са част от живота на всеки човек, независимо от неговата възраст. При децата най- често те се изразяват в падания, одрасквания и различни наранявания вследствие на невнимание. В такива моменти не трябва да се отчайвате или ядосвате. За вас и вашето дете би било най- полезно ако успеете да преосмислите ситуацията от друг ъгъл и преодолеете стреса. Ето защо психолозите препоръчват, ако нещата не вървят така, както бихте искали, да седнете и на един лист да напишете за ситуацията два пъти. При първото записване на историята разкажете мислите и чувствата си, а при второто помислете какви възможности ви е дала тази ситуация и какво сте научили от нея.
Правете разлика между видовете емпатия.
犀利士
=“font-weight: 400;“>Много често родителите са податливи на афективна емпатия – тоест те чувстват същото което и детето. Това има своите плюсове, но този тип емоционална свързаност е много опасна. Ако детето е ядосано, уплашено или травмирано – родителят се чувства по същия начин и парадоксално се нахвърля върху детето.
Когнитивната емпатия е тази емоционалност към която трябва да се стремят майките и бащите. При нея не е необходимо да чувствате това, което детето изпитва, а да помислите как бихте могли да му помогне, ако то не се чувства добре.
Детето не може да заспи.
Ако детето ви отказва да спи, тогава когато го приспивате, то е по-добре да не правите от това голям проблем. Най- правилното в случая е да се уверите, че то е добре и да го оставите да заспи само. А вие самите трябва да се отправите към леглото и да си дадете почивка. Парадоксално е, че колкото повече усилия полагат родителите, за да сложат детето си да си легне, толкова повече стрес и проблеми предизвикват.
Правете това, което ви кара да се чувствате добре.
Трябва ли помогнете на децата да си напишат домашното? Разбира се, че да. Това е изключително важно както за тях, така и за вас. Но когато помощта ви вече не е необходима и децата се заемат със свои дейности, е редно и вие да отделите време на себе си.
Танцувайте, викайте, разхождайте се, излезте на балкона и се полюбувайте на гледката. Включете радост, удоволствие и наслада в деня си – колкото повече го правите, толкова по-малко ще бъде стресът ви.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Как да научите детето да възприема грешките си Съперничество в семейството между доведени деца Родителите се карат след развода – така ли трябва да бъде?