За подрастващия все по-голямо значение започва да придобива теоретическото мислене, способно да установява максимално количество смислови връзки в обкръжаващия свят – в системата на исторически обусловената реалност на човешкото съществуване. Той е психически натоварен в реалността на предметния свят, образно-знаковите системи, природата и социалното пространство. Изучаваният в училище и други специални учебни заведения материал започва да става за подрастващия условие за построяване и проверка на своите хипотези. Разбира се, такова потапяне в реалността на човешкото съществуване се изгражда постепенно, нараствайки в началото на юношеската възраст.
Подрастващият, потапяйки се в социалната среда, непрекъснато трансформира своите вътрешни психически функции и присвоената система от знаци. Това обстоятелство променя мисленето. Именно по този повод Piaget пише, че „социалният живот се трансформира в интелект чрез въздействието на три посредника: езика (знаците), съдържанието на взаимодействие между субект и обект (интелектуални ценности) и правила, определени от мисленето (колективни логически или дологически норми)“. В този случай, възложените социални отношения генерират нови възможности на мислене.
В подрастващата възраст, от 11-12 год. се изработва формалното мислене. Подрастващия вече може да разсъждава, без да се свързва с конкретната ситуация; той може да се чувства леко, като се ориентира само на едни общи послания независимо от усещането за реалност. С други думи, тийнейджъра може да работи в логиката на разсъжденията.
Подрастващият може да направи гигантски по своему скок – той започва да се ориентира на потенциално възможното, а не на задължително очевидното. Благодарение на своята нова ориентация, той получава възможност да си въобрази всичко, което може да се случи – и очевидните, и недостъпните за възприятието събития. По този начин се повишава вероятността за това, той да се оправи в действително ставащото.
Стремежът да се открие реалното във възможното предполага, че подрастващият гледа на възможното като на съвкупност от хипотези, изискващи проверка и доказателства.
Подрастващият вече може, както възрастния, да прилага променлив комбинаторски анализ, метод, гарантиращ съставянето на изчерпателен списък на всички възможности.
Подрастващият става способен не само да представи различни възможни пътища за преобразуване на данните за емпирично тестване, но и логически да изтълкува резултатите на емпиричните проби.
Освен това, подрастващият е способен да „изплува“ над действителността посредством планиране и контрол на свободните фантастични построявания, той се научава прекрасно да рефлектира на своите умствени действия и операции и да получава от това интелектуални емоции.
Това, доколко бързо подрастващият е в състояние да достигне нивото на теоретичното мислене, определя дълбочината на разбирането на учебния материал и развитието на интелектуалния капацитет. Във всеки случай, в юношеството е престижно да бъдеш преуспяващ в интелектуалната дейност.
В действителност, много от юношите продължават да остават на нивото на конкретното мислене. Това може да бъде обосновано с индивидуалното развитие: след известно време подрастващият преодолява това ниво. Но за някои, това може да се окаже определящо за тяхното развитие. Причините, обясняващи задръжката или застоя в развитието са много повече от преполаганите от Piaget комбинации: това са и различните социални условия, и генетичните особености, и вътрешната позиция на самото дете. Комплекс от причини обуславя стремежа към развитие, търсене на радост в отразяването на собственото си (и на другите) умствено действие или безразличие (вътрешно и външно) към мисленето като форма на умствена активност. В последния случай угасва и значимостта за подрастващия на образователната учебна дейност. Той може да заеме пасивна позиция и по възможност просто нищо да не прави. Но, измъчван от съвестта, ще се стреми да прилага силите си в други дейности.
