Олга Минева е психолог и основател на фондация „Emprove“. Тя е мотивирана и непрекъснато развиваща се личност с над 10 години опит в социалния сектор. За нея работата е лична мисия, чрез която помага на хората сами да намерят сили да променят живота си. А именно възможността да помагаш е най- голямата магия според нея. Истинската суперсила се крие в това с една дума или жест да промениш целия свят на човека срещу теб.
Нашият отговорен редактор – Виктория Спасова, разговаря с нея за работата, трудностите и начините да помогнеш. Пред нея Олга споделя, че фондация „Emprove“ започва като проект, който изследва дейностите за превенция на домашното насилие над жени в 12 европейски държави. Усещането на участниците в проекта е, че повечето комуникация по темата акцентира вниманието върху един критичен момент. Тогава, когато вече има пожар и трябва да се действа незабавно.
Изследването, проведено от тях, показва, че жените получават подкрепа с продължителност между 3-6 месеца след като бъдат изведени от средата, в която се намират. Когато Олга научава това си казва – „Кой човек е способен да направи промяна в живота си за 3-6 месеца? За този период ние не можем да изменим елементарни свои навици, а какво остава за промяна наистина на целия живот и нагласи?„
Така се появява „Emprove“, чиято идея е да подкрепи жените както след като са се преборили с насилието, така и много преди червената лампичка да светне. Съдейки по доверието, което тези жени и тяхната подкрепяща мрежа гласуват на фондацията, може да се каже, че инициативата на Олга успешно се въплъщава в реалност.
Към настоящия момент с фондацията регулярно се свързват жени, които са излезли от връзки с насилие и са готови с опита и силата си да помагат. В замяна „Emprove“ организира терапевтични и коучинг програми, чрез които жените survivor (#ЖенитеSurvivors) да повярват отново в себе си.
Така инициативата се разраства, защото тези жени имат огромен потенциал, не само да се грижат за себе си, но и за нас като общество. Техните познания са ресурса за създаването на “РаноБудна” – мащабна кампания за ранна превенция на токсичността в човешките взаимоотношения. Благодарение на жените survivor обществото научава повече за първите знаци на насилие и за психичното здраве, включително и за мъжкото такова.
А щом става дума за мъжко психическо здраве е редно да си зададем въпроса: „Случва ли се мъжете да станат жертва на токсични отношения?“
Олга споделя, че чисто статистически, от над 3000 сигнала за домашно насилие през изминалата година – 2700 са от жени. Това е информация, получена от Десислава Викторова, началник на сектор „Престъпления против личността“ към главна дирекция „Национална полиция“. По официални данни проблемът очевидно засяга непропорционално много жените, но темата за емоциите и токсичността във взаимоотношенията е всеобхватна.
“Всъщност, ако всички ние като общество искаме да се борим с този проблем устойчиво, трябва да се грижим за психичното здраве и на двата пола.”
При мъжете съществува друга голяма трудност – стигмата над грижата за психичното им здраве. Няма как да знаем измеренията на психическите травми, които мъжете търпят защото те много по-рядко споделят за тях.
Точно тази стигма, че мъжът трябва да е силен и не трябва да показва чувствата си е в основата на кампанията „Чуй гласа ми“. За нея от “Emprove” създават специална изложба, която може да посетите до 23 декември, на ул. Мизия 23 в пространството „Missia 23“. В изложбата са включени портретите на седем обичани и популярни български мъже. Те се осмеляват да разкрият своята уязвимост и да докажат, че мъжете са силни и тогава, когато показват слабост. С това те заявяват, че гласното изричане на тревогите носи лечебна сила и обществото трябва да обърне внимание на този тих проблем.
Дейността на Олга, освен благородна, е и много труда. Коя е най-тежката част от работата с хора- жертви на насилие?
Олга прави едно много важно уточнение – „Употребата на думата “жертва” трябва да бъде сведена до минимум.“ Използвайки това нарицателно, ние губим вниманието, дори доверието на жените, пострадали вследствие на насилие. Те не определят и не възприемат себе си като такива, защото никой не би искал да се асоциира с подобна дума.
Затова и психоложката често казва, че не работи с жертви. Към фондацията не се обръщат хора, които трябва да бъдат спасени, а такива, които са забравили колко много могат. Те просто имат честта да им припомнят кои са в действителност. Това е един дълъг процес на подкрепа, когато потърпевшите разбират, че всъщност сами са си спасители.
“В началото техните историите може да те хващат за гърлото, но накрая се чувстваш окрилен, че си видял на каква метаморфоза е способен човекът.”
В тази връзка Олга споделя за нов проект – комплект от карти, които са кръстени “Пробуждане между редовете”. Върху картите са изрисувани картини на микро фрагменти от историите на жените survivor. Те показват силата във всеки един от нас и вдъхновяват. Към комплекта са включени 7 терапевтични и интерактивни игри, които да ни помогнат да опознаем хората около нас и самите себе си. Защото понякога забравяме да си говорим за важните неща.
Картите са изцяло благотворителни и сумата от тях е дарение за дейността на фондацията. Изборът да бъде закупен този комплект е избор да бъде подкрепена каузата на „Emprove“ за общество, нетолерантно към насилието във всичките му форми.
Понякога може да не разбираме, че сме в нездравословна връзка, която ни влияе пагубно. Затова е важно да разпознаваме признаците на токсичните отношения. Олга споделя, че има поведения, които не трябва да бъдат толерирани независимо от ситуацията. Дали това ще е унижение, грубо отношение или повишаване на тон- няма извинение, което да оправдае някой да ти крещи или тихо, спокойно и непрекъснато да ти повтаря как не ставаш за нищо.
“Ние като общество трябва генерално да се пробудим за подобни ранни сигнали. Всички те, в съвкупността си и в дългосрочен план, оказват пагубно влияние върху човешката душа.”
Психоложката отговаря и на въпроса – „Коя е най-трудната задача пред жертвите на насилие?“
Според нея, трудностите по пътя на един човек, претърпял насилие, са много и няма нужда да бъдат степенувани. Това е един дълъг процес, който отнема време и често е труден. Но това не означава, че даденият човек не върви в правилната посока.
Трябва да се нормализира приемането на нещата такива каквито са. Дори ситуацията, в която се намираме да е тъжна и трудна, ние можем да преминем през нея. Също така трябва да си дадем сметка каква цена може да платим, ако не съберем смелост и останем.
Ако забележим, че някой наш близък е в ситуация, включващ насилие, трябва да знаем как да подходим, за да му покажем, че сам може да си помогне.
В такива моменти трябва първо да се констатира поведението, което виждаме. Тоест да говорим с човека и да му кажем – “Виждам промяна в теб. Тежи ли ти нещо? Искаш ли да поговорим?“. Той трябва да разбере, че ние сме до него и сме загрижени за състоянието му.
Ако някой, попаднал в неприятна житейска ситуация, ви сподели за положението си, трябва да запазите признанията му в изключителна конфиденциалност и да не го притискате да ви сподели повече от това, което той намира за необходимо.
Да вземеш решението да си тръгнеш може да изглежда лесно. Страничният човек има нужда потърпевшия да действа сега, веднага, но това е невъзможно. Изисква се много по-дълбок процес на осъзнаване и мобилизиране и то с индивидуалното темпо на всеки човек.
Важно е да се знае, че една жена си тръгва средно 6 до 8 пъти, преди да го направи окончателно. В този процес ние трябва да сме там и да имаме търпение. Тоест да не се откажем, да не спрем да вярваме, че тя има ресурса да се справи. Терапевтите описват всеки един такъв опит като репетиция за нейното съзнание, че може да продължи напред. По своему това са малки успехи.
Всеки, решил да помогне, не трябва да тръгва с нагласата, че той е спасител или герой. Той е просто помощник в процеса на осъзнаване на потърпевшия, че може да продължи напред и да спаси сам себе си.
Автор: Виктория Спасова
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... „Бъдете жени чрез роклите си.“ „Душичка е плод на моя собствен труд.“ Интервю с Великолепната Йордана Димитрова
