Желанието да направим живота на детето възможно най-защитен, радостен и безгрижен е характерно за много родители. Те се опитват да запълнят детството на децата с ярки, запомнящи се събития и изграждат магически свят около детето си, в който желанията се сбъдват, няма проблеми и неприятности, всички са щастливи и усмихнати.
Желанието, продиктувано от стремежа да се защити психиката на нестабилното дете от шокове, е разбираемо. Но основната цел на възпитанието е да се подготви детето за самостоятелен живот. Невъзможно е да се направи това чрез изкривяване на картината на света и ограничаване на контакта му с реалността.
Колкото по-малко информация получава детето за външния свят и основите на взаимодействието в обществото, толкова по-неподготвено е за живота на възрастните.
Дори най-добрите намерения могат да доведат до катастрофа. В повечето случаи основната причина за желанието да се защити детето от реалността е желанието да се удължи неговото щастливо детство.
Колкото повече възрастните защитават детето от заобикалящия го свят, толкова по-беззащитно ще бъде то пред него. Трябва да се разбере, че постоянното контролиране на детето и да бъдете редом с него няма да работи. То расте, развива се, разширява кръга от контакти. Оказвайки се в общество, по-приспособено към реалността на своите връстници, то може да се почувства като аутсайдер или дори да стане изгнаник, защото другите ще се присмиват на неговите „приказни замъци“ и „розови очила“. И когато се сблъска с жестокост и несправедливост, детето ще получи колосална психологическа травма. Унищожаването на илюзиите, дори и за възрастните, не остава незабелязано и за детето в такива моменти се срива целият свят, в който преди това е живял щастливо.
„Скриването“ на реалността от децата е типично за възрастни, които са получили психологическа травма в детството. Родителите несъзнателно се опитват да избягват да повтарят подобни ситуации в живота на детето си и напълно да го предпазват от информация за това зло. Правилно ли е това поведение? Не. Фактът, че не обсъждаме проблема и не се опитваме психически да се подготвим за среща с него, той не изчезва никъде. Детето трябва да осъзнава опасността и да знае как да се държи в такива ситуации.
Как да подготвите детето си за трудностите в живота
Във всичко трябва да има здрав разум. Детето трябва да получава всякаква информация във формат, подходящ за неговата възраст. И тук на помощ идват приказките. Спомнете си сюжетите на някои от тях – това са съвсем истинските трилъри за оцеляването! Спомнете си „Червената шапчица“. Слушайки такава приказка, детето научава, че има опасни ситуации. Как момиченцето отишло само в гората, по грешна пътека, говори с непознат, въпреки че не трябваше да прави това, както му каза баба и т.н. В резултат на това и бабата, и момиченцето почти загинаха. Но за щастие, смелите ловци пристигнаха навреме и ги спасиха.
И ако си спомняте оригиналната приказка от Чарлз Перо или братя Грим, това също е „ужас“. Спомнете си, че във версията на Чарлз Перо нямаше ловци, момичето и бабата умряха в устата на вълка. Тоест това беше по-скоро назидателна басня за млади момичета, която злодей може да скрие под прикритието на учтивост. Братя Грим, в една версия на приказката, имаха ловци, които разкъсваха корема на вълка, спасяваха бабата и момичето, а след това коремът на вълка беше натъпкан с камъни, зашит и удавен в кладенец (по аналогия с приказката „Вълкът и седемте козлета“). И в друга тяхна версия бабата и внучката се спасяват, като удавиха вълка в корито.
Трябва да се отбележи, че мнозина, като са възрастни и препрочитайки приказките на братя Грим, решават да защитят детето си от такива приказки. И тук стигаме до друг важен момент – обсъждане на темата за смъртта с детето.
Готови ли са децата да получават информация за смъртта?
Нека веднага да изразим няколко ключови точки:
- Не е необходимо да свързвате детето с „малък възрастен“. Децата възприемат много неща напълно различно от възрастните.
- Психиката на детето има достатъчно силни защитни механизми. Затова например някои приказки, които предизвикват възмущение у възрастните, се възприемат от децата спокойно, като черпят от тях друга информация и сценарии за развитие на събитията.
- Не давайте много сложна негативна информация на детето си наведнъж, особено ако то все още не ви е задавало въпроси за смъртта. Но ако такива въпроси са възникнали, тогава е невъзможно да се мълчи. Просто форматът на дискусията трябва да бъде достъпен за детето.
Какво имаме предвид под „достъпен формат“? Можете също така да говорите за смъртта, като използвате примера на животни или растения, но винаги в положителен смисъл. Това не би трябвало да е история с две думи: „дървото е засадено, израства и е отсечено“ или „кучето се е родило и след това е умряло“. Разкажете за това как семената покълват, как дървото расте и укрепва, как цъфти всяка пролет, как птиците, насекомите живеят върху него и др. Същото е и с животните – колко красиви и интересни неща се случват в живота на всяко живо същество. И всичко това плавно води до факта, че рано или късно идва краят на живота. И това не е нито лошо, нито добро, просто начинът, по който работи светът.
Не можем да защитим детето от всичко на света. Не можем да го подготвим за абсолютно всичко. Обичайте децата си, грижете се за тяхното щастливо детство, възпитавайте ги, но не забравяйте, че детето ви трябва да е готово за живота!
