Всичко започна тогава, когато усетих, че губя почва под краката си.
Онзи миг, в който света ти се разпада на хиляди парчета. Моментът, в който
си безсилна пред волята му и всички карти вече са на масата. Същински
душевен катарзис. Била си негова муза, пътеводителка, любовница и
сродна душа, за времето прекарано с него. Но накрая се оказваш поредното
име в забраненият списък на бившите.
Още тогава, когато всичко в мен се рушеше, бях с ясната мисъл, че моето
име далеч няма да е последно. Както и твоето мила моя. Ти ще станеш моя
съкилийница, в неговия душевен капан. Дори Луцифер би завидял на този
безупречно създаден емоционален Ад.
Вероятно сега, всички тези слова ще бъдат налудничеви за теб, дори ще си
обладана от мисълта, че думите ми са породени от завист, ревност или
носталгия. Да скъпа, нормално е да си го помислиш. Ти си умно момиче.
Той такива ги избира. Но съм сигурна, че някъде дълбоко в теб, ще успееш
да допуснеш поне част от тях до съзнанието ти.
Преди да ми кажеш, че той се е променил и не е такъв, какъвто преди, аз
ще те прекъсна. Права си, този мъж е от глина, оформя се и се адаптира към
всичко непознато. Винаги ще е минимум два хода пред теб, вероятно вече
си го разбрала. Именно това ни привлече в него нали? Цялото това
изобилие от самоувереност, мъжественост и авторитет. Няма да лъжа,
никога не се бях чувствала толкова подвластна никому. Тази мъжка
фигура, която завладя цялото ни съзнание е различен с всяка от нас.
Допускам че, вината е моя.
Бях съблазнена от факта, че той иска любов и отдаденост. Затова му я
дадох, за да оправдая неговите очаквания. Освен това, женската природа се
пробуди в мен и реших, че трябва да извадя най-доброто от него. Да го
обогатя във всевъзможни аспекти, за да стане още по-добър. Опитах се да
му покажа каква е същинската част от завладяването на една жена. В това
число и умело да различава онези, които търсят само удоволствието,
финансовата потребност или нещо повече. Усъвършенствах го дори в
скритите сигнали, езика на тялото и да вижда отвъд красивата фасада.
Всяка негова ласка, всеки жест, всяка дума е подобрена, благодарение на
мен. Той успя дори да промени дълбочината, с която гледа в очите ти, онзи
изгарящ и проницателен поглед. Точно този, който те кара да изтръпваш и
си готова да се поддадеш, преди да е казал и дума. Всички красиви и
запомнящи се изрази, с които целенасочено е влизал под кожата ти, ги
упражняваше многократно върху мен. Енергията, вибрациите и диханията
му са калибрирани с прецизна точност. Била си жертва на това, сигурна съм
и го усещам до мозъка на костите си.
Не ме разбирай погрешно, той беше дяволски добър и преди мен в тези
неща, но може би му липсваше онази искра, която да запали истинския
огън. Тази искра, бях аз. Чувствах се горда, че той попива всяка моя дума,
мисъл и насока, като цвете, неполивано от дни. Ловкостта и умението да
анализира всяка моя реакция и емоция, го водеше стремглаво напред към
успеха. Но и аз не се съпротивлявах, позволявах да научи всеки сантиметър
от тялото ми. Всяка част от душата ми и всяко мое следващо действие.
Сякаш бе вселил демон в мен, който да убива на секундата, поредната
натрапчива мисъл или тревожност. Не е нужно да ти описвам
опияняващото чувство, което се поражда щом те докосне. Тогава всяко
съмнение се изпарява мигновено. Бях толкова погълната от идеята, че
влиянието ми върху него е реалност, че се превърнах в инструмент, чрез
който се усъвършенства до неузнаваемост. Изобщо не подозирах, че вместо
домогването до идеализиран мъжки образ, аз създадох едно перфектно
оръжие. Оръжие, което може да сработи дори в най-трудните условия.
Но не можеш да ме съдиш. Вярвам, че си способна да ме обвиниш и
донякъде с право, но това няма да промени нищо. Ще се съглася с теб, че
той се е променил, че с теб е бил друг, по-добър дори. Така е. Истината е,
че това оръжие, което си държала в ръцете си нощем е било заредено и ти
не си знаела как да го обезвредиш. Дори самата аз не знаех. Но той ми
показа, когато дръпна спусъка и ме уцели право в сърцето. Денят, в който
ме остави, онзи момент, в който аз вече знаех, че ще има друга – теб. Не
знаех името ти, не знаех дали ще си по-хубава или по-достойна, но бях
неимоверно сигурна, че ще те има в живота му.
Пиша всичко това, за да се припознаеш в част от думите ми и да не
позволиш на болката да те заслепи. Ти вече си част от онзи списък, който
ще нараства още. Аз и ти сме ветерани в битката за сърцето му. Нека това
писмо не те кара да се чувстваш, като глупачка. Твоята роля в живота му е
от значение, повярвай ми. И някъде там, във времето ще преодолееш всеки
красив спомен. Ще избледнее, уверявам те. Единствено белега ще остане,
той не ще се изтрие. Белязана си, защото си била негова, изцяло и истински.
Както бях аз преди теб. Дори в моментите, в които ме е обземала ревност,
си казвах – „Дали е тя или някоя друга, няма значение, не е лично“. Затова
елиминирай всяка мисъл, която те води към ревностното чувство,
опустошаващо е. Приеми него, урока и последствията, които носи след
себе си. Изправи се смело и когато го видиш с новата му избраница, просто
се усмихни. Благодарение на нас, той ще знае какво точно иска от жената
до него и може би, само може би, той ще остане с нея докрай.
КРАЙ…
