Ако Дейл Карнеги не беше оптимист, светът никога нямаше да види как да спрем да се тревожим и да започнем да живеем. Това означава, че милиони хора не биха получили съвет как да преодолеят стреса и безпокойството и да подобрят живота си.
Някои хора смятат, че да си оптимист е наивно или безотговорно. Това е заблуда. Оптимизмът е вяра в успеха, способността да виждаме ярките страни във всичко. Оптимистът смята, че чашата е наполовина пълна. Съответно самият оптимизъм не представлява никаква заплаха. Точно обратното.
Здравият оптимизъм има големи предимства:
- Прави човек решителен, упорит и целенасочен;
- Помага в борбата със страховете и съмненията;
- Подобрява комуникативните умения, способността да се намери общо и да се сприятелява;
- Служи като профилактика на много заболявания;
Показателно е също, че повечето хора, които историята знае като успешни и щастливи, притежават тази черта на характера.
Стотици падания очакват нашите дежа преди да направят първата стъпка и още толкова, преди да тръгнат уверено. Известно време те ще говорят на „детски език“, настойчиво обяснявайки желанията си на неразбираем за възрастните език. Много пъти ще падат от колелото или дълго време ще си обуват обратно обувките.
А сега си представете дете, което след три неуспешни опита осъзнава: „Вероятно не съм създаден за ходене, нека този, който го прави по-добре, той да го прави. Аз така или иначе се чувствам добре“. Децата ни са страхотни оптимисти от раждането. Именно поради непоклатимата си увереност в неизбежния успех те продължават да стават и да се опитват отново и отново. Тогава възниква въпросът: Защо има толкова много песимисти сред възрастните? В крайна сметка те бяха и весели деца ”. Отговорът е пряко свързан с темата на статията. Лесно е да станеш оптимист, но е много по-трудно да поддържаш това отношение цял живот. Именно родителите играят ключова роля тук.
Основни принципи
Психолозите казват, че децата възприемат житейските нагласи на родителите си. Ако от ранна възраст човек вижда, че другите не се поддават на трудностите и продължават да се движат напред, той несъзнателно ще копира този модел на поведение. Затова е важно тези, които искат да изгледат оптимист, да поддържат положително отношение.
Разбира се, родителите не контролират абсолютно всичко, което се случва с детето. Поради обстоятелства извън контрола на родителите децата понякога получават негативни преживявания и дори психологическа травма. Ако този опит се натрупа твърде много, това подкопава вярата в най-доброто. Подкрепата от близките е особено важна за децата и юношите.
Помогнете им да придобият положителен опит за излизане от кризисни ситуации, научете ги да намират плюсовете във всичко и да виждат доброто в малките неща.
Не напразно казват, че живият пример е заразен. Едно дете ще повярва в „силата на любовта към живота“ само когато види, че авторитетите му са неизменно верни на това качество.
Практически съвети
- Вместо категорични и недвусмислени забрани, помислете защо забранявате това? Може би някои от желанията на детето все още са приемливи. Например, да предположим, че то прескача локвите на разходка. Ще се забавлява, ще има вълнуващо преживяване и тогава вие ще го почистите. Колкото повече положителен опит натрупва, толкова по-добре ще издържа на негативния.
- Вместо да използвате фрази от рода „Ти не си способен на това / никога не можеш / не ти се отдава“, подкрепете малките и им помогнете да повярват в себе си.
- Отървете се от разрушителните нагласи и не ги внушавайте на деца. Говорим за такива фрази като „Парите се печелят само с упорит труд“, „Само малцина избрани имат късмет в живота“, „Всички хора са зли, на никого не може да се вярва“.
- Самите вие внасяйте в живота позитивни неща: ходете на спорт и занимания на открито със семейството си, посещавайте интересни събития или просто залепете на огледалото бележка „Добро утро!“
- Обръщайте внимание на изкушенията от ежедневието. Например, нека си спомним стиха на Омар Хаям:
„В един прозорец гледали двама.
Единият виждал дъжд и мръсотия.
Другият зеленина, пролет и синьо небе.
Двамата гледаха през един прозорец“.
- Обсъждайте негативните емоции. Не ги забранявайте или блокирайте, а напротив – преживявайте ги и говорете, без да се заяждате. Учете децата да се учат от провалите и да насочват фокуса си към възможностите.
- Напомняйте на детето си често, че му вярвате, обичате и подкрепяте. Но не превръщайте любовта в инструмент за награда и мотивация. Нека това е основата, на която детето винаги може да разчита.
„Вярвай, че ще успееш – и ще го постигнеш“ е бил основният принцип на Карнеги. Приемете това убеждение и го предайте на децата си. Тогава шансовете им за щастие ще нарастват в геометрична прогресия.
