В момента броят на децата с агресивно поведение расте бързо. Скандали се срещат навсякъде в детските групи, особено огнищата на агресия се проявяват в началното училище.
Агресията и агресивността са различни понятия. Агресията е еднократна проява. Малко хора могат да кажат, че никога в живота си не са проявявали агресия. Всеки може да има еднократни проблясъци: голям скандал, счупен молив, нещо, хвърлено от гняв – отрицателните емоции се проектират върху хора или предмети.
Агресивността е психологическа особеност на човек, привично поведение. Основната отличителна черта на агресивния човек е невъзможността да контролира себе си и да навреди на другите. Агресивният човек конфликтира с другите, отмъщава, ядосва се, разрушава отношения и предмети, може да причини физическа вреда на други хора или животни.
Детето с агресивно поведение се кара и спори, завижда, използва обиди, губи самообладание при всяка неприятна за него ситуация, бие се, повдига се, разваля игрите на другите деца, разваля нещата, пречи на връстниците си. Той е много чувствителен към думи и дела. Ако такива прояви при дете се наблюдават поне веднъж месечно, тогава неговата агресивност трябва да бъде призната.
Корените на детската агресия
Агресията не се проявява сама, тя има причини – външни фактори, умножени по характеристиките на детската психика.
Психолозите идентифицират няколко вътрешни качества, които могат да провокират детска агресия:
– импулсивност, невъзможност да контролира поведението си;
– висока емоционална чувствителност;
– тревожност: детето не се доверява на другите, страхува се и възприема действията им като враждебни;
– ниска самооценка: желанието да скрие провала си.
Сред външните признаци, засягащи психиката, могат да бъдат:
– агресивното поведение на другите (родители, по-големи братя и сестри, учители);
– постоянен стрес или чувство за опасност (дисфункционални семейства, постоянни наказания, агресивно отношение на връстниците, опасни спортове);
– дефекти в образованието: чести забрани, потискане на желанията, авторитарни отношения;
– липса на приятели;
– желанието да доминират връстниците си, да покажат своята сила;
– липса на внимание, желанието да го привлече към себе си;
– прекомерна задоволеност.
Агресивността на децата възниква поради недоверие към света около него, беззащитност и желанието да се защити.
Агресивното дете се опитва да накаже света за своите неуспехи и обиди:
– рисунката не е сполучлива: моливът е виновен – счупва го;
– друго дете е построило по-голяма къща – разваля я;
– не го канят в играта – пречи;
– връстникът не е споделил нещо или е направил нещо по-добро – обиди или удари.
Ето такъв е алгоритъмът на действията. Вярно, че той не се е формирал веднага, а след редица натрупани обиди, забрани, унижения и невнимание.
Как да управляваме агресията на детето
По-добре е да не допускате детска агресивност, но ако детето ви е импулсивно по природа, емоционално и чувствително, тогава е доста трудно да го предпазите от външни стимули. Така че, трябва да сте подготвени за проявата на неговата агресивност.
- Оценявайте емоциите децата чрез примери с кукли, играчки, герои от анимационни филми. Покажете как негативните герои се държат лошо. Но не проектирайте героите върху детето.
- Научете детето си да нарича правилно своите емоции: гняв, радост, негодувание, тъга, недоволство и т.н. Разбирането на емоциите ви е първата стъпка към контролирането им.
- Научете детето си да носи отговорност за грешните му действия. Ако сте обидили някого или сте паднали директно върху детето, тогава покажете своето покаяние и не забравяйте да се извините. Децата копират поведение според модела на възрастните.
- Директната сила и импулсивност насочвайте в мирна посока, например в спорта. Учете децата на правилото на силните хора – те никога не обиждат слабите.
- В случай на агресивно огнище, насочете вниманието на децата към:
– силен остър сигнал (музика, чукане, звук, къс писък и др.);
– ново интересно действие (да отговорите на обаждането, да погалите кученцето, да видите нещо и т.н.);
– неочаквано действие (изключете светлината, пуснете нещо, вдигнете детето на ръце).
- По-големите деца научете на уменията за самоконтрол: поеми дълбоко въздух, брой до пет, пляскай с ръце и т.н.
- Научете детето си да коригира действията си: поправяйте счупени неща, извинявайте се. Но не го насилвайте. След като детето се успокои, говорете с него: попитайте как се чувства, ако е доволно, помислете заедно как да го поправите.
- Не наказвайте детето за лошо поведение, ако то се поправи и разкая.
Не се опитвайте веднага да потиснете агресията, но се опитайте да разберете причината за случващото се, разсейвайте и насочете тази енергия в мирна посока. Искрено обичайте детето си. Там, където има любов, няма място за зло и агресия.
