Свекървата – това е създание с мощна разрушителна сила. По различни оценки на специалисти, свекървата взима решаващо участие в унищожаването на всеки 8-ми брак, а някои изследователи дори посочват, че всеки 2-ри брак бива отстрелян от нея – това е доста шокираща статистика, която кара всяка снаха да бъде нащрек.
Нека да се опитаме да разберем защо се случва това?
Да се върнем към жизнения цикъл в семейството – събират се двама души, следва поява на деца, след това децата порастват и напускат родното гнездо, а родителите отново остават сами (това е принципната схема).
Майката на вече пoрасналият син (особено ако: (1) до нея няма мъж (разведена, вдовица); (2) заемала е висшестояща позиция в семейството, обсебвайки властта (властна, доминираща); (3) съпругът (бащата) е бил формално присъстващ), често се опитва да разшири фазата „детето в къщи”, като по този начин тя символично се „разтваря” (разплува) в сина си и „живее чрез сина си”, страхувайки се, че би могла изведнъж да не бъде нужна на никого. Оказва се, че в един такъв процес майката губи собствените си интереси, животът й се обезсмисля, става пуст, а всичко това я плаши. Ето защо, стремейки се да си гарантира сигурност и да осмисли живота си, свекървата запазва в себе си илюзията за това, че синът и все още е малък, т.е. неспособен, неумел, несръчен, нуждаещ се от грижа, помощ, наблюдение, съвет и контрол.
Така тя започва да доминира над сина си, да контролира всяка негова стъпка, „да го държи плътно до себе си”, отхвърляйки всяка възможност за наличието на какъвто и да било личен живот на сина „без нея”. Тази връзка между майка и син е толкова симбиотична, че се превръща в опасна за сина и за неговото бъдещо семейство. В тази комуникация майката проявява завидна комбинативност и практичност, които са рожба на нейния егоизъм, себелюбие и стремеж за доминантност. При това, в основно оръжие на свекървата се превръща манипулацията, лицемерието и демагогията.
И така, ако майката е успяла на внуши на сина си, че тя и само тя е истинското му семейство, то съвсем разбираемо е, че семейният живот на сина ще бъде обречен. Всяка една дама, която не проучи и не тества за наличие на подобна симбиотична връзка бъдещия си съпруг, ще трябва омъжвайки се за любимия си, да се ожени и за майка му !
Поради тази опасност, всяка снаха трябва да бъде много бдителна по отношение потенциалния нарушител на границите на семейството – свекървата. Снахата не бива да забравя, че свекървата разполага с особено привилегирован статус за движение през границите на нейното семейство (образно казано с многократна входно-изходна виза) и независимо, че не принадлежи към основното семейство (семейната ядка), тя има права по всяко време и по всеки повод да преминава (нарушава) границите. Освен това, „благодарение” на пасивния и неумел син (неспособен да държи майка си извън собственото си семейство), майката завоюва и обсебва място на почетен член в семейството на снахата, тя се ползва с разширени права, често заема по-висока йерархическа позиция от самата снахата (и като съпруга и като майка), намира се в голяма близост до сина си и същевременно непрекъснато полага „грижи” да го държи на голяма дистанция от жена му. За постигане на целите си, свекървата е виртуоз в създаването на семейни междупоколенчески алианси или семейни триъгълници, като във всички тях мишена е образа на снахата. Освен че се намира в съюз със сина си, свекървата много често привлича на своя страна и децата в семейството.
Тип №1. Свекърва – „Благодетелка” или „Аз зная най-добре, как ще ви бъде по-добре”
