В днешната статия от рубриката „Истински истории“ ни гостува красивата Даяна Йорданова. Даяна е родом от Видин, където днес развива собствен бизнес за бутикови тортички- „Душичка“. Тя постоянно се захваща с нови неща и не спира да преследва мечтите си. Някои от вас, може би, я познават като двойничката на Гал Гадот, но българката по никакъв начин не отстъпва на актрисата. Вижте какво сподели тя пред нашия репортер Виктория Спасова:
Какво те вдъхнови да започнеш собствен бизнес и то не в големия град, а в родния ти Видин?
Още на 15 годишна започнах да работя като гримьор, а след това и като козметик. Моята страст винаги е била естетиката, но никога не успях да припозная гримьорството като най-голямото си увлечение. За сметка на това- сатенени панделки, кокетни шоколадови изделия и декорации от всякакъв тип са направо огън за мен. Имах страхотна работа, най-прекрасните клиентки, а колегите ми бяха невероятни професионалисти, изключително колоритни личности и много човечни, абе, невероятни хора! Всичко чудесно, но приближавайки заветния четвърт век, ме обзе мисълта, че вече пораснах, а още не съм станала такава, каквато исках когато бях малка.
По принцип на първо място исках да стана президент, но за сега трябва да изчакам, защото не ми стигат годините.
Идеята за нещо свое постепенно ставаше по-голяма от мен, всичко беше разбъркано в главата ми. То все още е, но имам чувството, че, ако го подредя ще умра от скука. Любовта към декорациите дължа на моята майка. За тези, които не са идвали в родната ми къща покрай Коледа ще кажа: „Джъмбо може мини тортички да яде“. С помощта на нейните рецепти за домашни сладкиши създадох и тези за „Душичка” тортичките.
“Работи върху своите собствени мечти или някой друг ще те наеме да работиш за неговите”. И както казва мама, за последно я споменавам, обещавам: „Още си млада, не те е “очукал” живота и имаш много мечти и надежди”. Така аз реших да създам „Душичка”.
„Душичка” е моята мечта, но дали както казват, когато реализираш една мечта, тя не губи своята магия? Да, не е магично чувството, когато за една седмица 10 неща тотално са се оплескали. Не е магия и тогава, когато след тази седмица едно нещо се получи 100 пъти по-добре от очакваното. Тогава чувстваш, че вечеряш на Марс със свещи запалени от Слънцето, връчват ти Нобелова награда и ти дават да погалиш динозавър, а Цеца да пее в твоя чест. Тези няколко секунди са като експлозия, която има силата да те създаде, да те разруши, после пак да те създаде и пак да те разруши. И заради това си струва да развалиш мечтата, превръщайки я в реалност.
Връщането ми във Видин не беше планирано, но вярвам, че няма случайни неща. Първоначално не смятах, че имам необходимите качества да създам сама рецептите за тортичките. Поради тази причина исках да възложа рецептите и производството на професионалисти, НО една сладкарка много ме ядоса! Един прекрасен ден тя ми зададе въпроса: “Ти какво направи досега?” последван от констатацията: “Искаш аз всичко да свърша!”. Ами, да, така си го представях, плащам на професионалист да си свърши неговата работа, а аз върша моята част с дигиталния маркетинг, концепцията и логистиката.
В онзи момент се почувствах сякаш съм закарала колата си на ремонт и след един месец майсторът ме пита- “Ти сега какво искаш, аз да направя целия ремонт ли? Няма ли да си изцапаш ръцете с масло?”. Така реших, че понякога е най-добре човек да си свърши работата сам.
Избрах Видин, защото бях наясно, че средствата ми са твърде малко за изграждане и оборудване на производствен процес. Знаех, че ще предстоят много лишения и ще имам нужда от подкрепата на моето семейство.
Благодарна съм, че всичко се разви по този начин, защото в момента знам, че всичко, което „Душичка“ е, е плод на моя собствен труд.
Защо реши да наречеш тортите, които правиш- “Душичка”? Има ли някаква символика зад името?
Последните години научих, че най-разрушително е да вървиш срещу своите собствени желания, за да угодиш на някой друг. Дали ще прекъсна право в петата година или ще инвестирам пари в идея, за която някой ми е казал, че не струва, че нямам подготовка и, че не ѝ е времето- аз винаги следвам душата си. Тя измисли „Душичка”, тя я начерта, а после я построи.
Кой е твоят любими вкус тортички и кой вид би ни посъветвала да си поръчаме?
Моят любим вкус е Златен карамелен шоколад с пълнеж млечен шоколад + лешник. Тук сладкият карамелен шоколад в обвивката и млечният шоколад в пълнежа са балансирани с осоления печен лешник и умерено сладкото кексово тесто, за да ви доставят наслада без да се натрапват.
Но винаги препоръчвам Душичка кутията, която включва и четирите вида тортички. Всеки човек има свои предпочитания, пък и всеки вкус си заслужава да бъде опитан!
Би ли споделила с нас професионалните си планове за близкото бъдеще? Смяташ ли да разшириш бизнеса с тортички?
Как успяваш да си толкова позитивна? Какво те кара да се усмихваш?
Дори най-трудните ситуации изглеждат по-оптимистични през призмата на хумора! Обожавам хумора и често го използвам като инструмент за превъзмогване на трудностите.
Иронизирам неуспехите и недостатъците и така по-лесно работя върху справянето с тях.
Какво смяташ за хилядите коментари относно приликата ти с Гал Гадот? Дразни ли те, че хората те асоциират с нея, но не говорят за твоите собствени постижения?
Намирам за комплимент, това че ме оприличават с толкова красива жена. Същевременно не залагам на тази прилика, а на качества, за които съм положила усилия да развия. Мисля, че се справям добре, защото досега, когато съм била интервюирана, никога не са ме питали- “Защо не си с костюм на Жената Чудо?”, но често ме питат: “Носиш ли ни от твоите тортички?”.
Автор: Виктория Спасова
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Интервю с Давид Гарибян Интервю с Великолепната Йордана Димитрова
